Severina написа:Не казвам, че е нечестно, но не разбирам и изтъкването на напускането като чест и достойнсво. Би било така, ако беше преди, ама.. академията.. Не те обвинявам, много хора се били та и това е един от минусите, които вероятно са допринесли за срива на системата - вместо само искрените, то заради облаги - толкова е тъпо, че няма накъде.
Да влезеш в академията не следваше да е облага, а заслуга. Именно партията го превърна в облага.
За мен не знаеш почти нищо. Ще открехна малко завесата и ще ти кажа, че на партийно събрание на щаба на ракетната бригада в която служех съм правил на нищо командира и ЗКПЧ-то. Неможеха да ме понасят, защото им казвах истината в очите и когато ми казваха, че съм приятел на Рейгън(точно така ми казваха) и заради липса на убеденост в идеите искаха да ме изключват от партията(да те изключат беше по-лошо отколкото да не те приемат), аз започвах да ги тормозя с някои въпросчета от рода на този:
- Другарьо Таков(така се казваше ЗКПЧ), бихте ли казали на всички тук присъстващи, защо в момента сапьорите с част от техниката си, копаят темелите на новата ви къща? Това не ви ли прави точно вас приятел на Рейгън?
Забележи, че годината е 1987, а аз съм с пагони. Можеха да ме вкарат в затвора за едното нищо. Спираше ги само страха, че съм голямо перде.
Смятам, че членството в тази партия по- скоро ми е навредило, а ползите - никакви. А и пак казвам, че станах член защото вярвах в комунизма, не вярвах в комунистите около мен.
П.П. Писна ми! Не ми се пише повече по темата, а имам много да ти разказвам за мен и партията.